Погледна часовника си.Беше пет без четвърт.Имаше още повече от час.Не се налагаше да бърза,но сърцето му не чакаше.Докато пътуваше с автобуса ,мислеше за нея,а с наближаване на мястото пулсът му се ускоряваше.Беше толкова красива!Никога преди такова момиче не бе му обръщало внимание.Той съвсем ясно помнеше начина ,по който тя го гледаше.С тези прекрасни очи!Беше красива ,да ,но несъмнено най-прекрасното в нея бяха очите и.Дълбоки лешникови очи , като на кошута.Не сведе поглед от него,докато той не извъртя глава засрамено.А като си помисли само,че приятелите му едвам го накараха да отиде с тях на дискотека.Все пак кой би помислил ,че ще срещне подобно момиче точно на това място и че това момиче ще обърне внимание точно на него.Не че беше грозен ,просто беше срамежлив-някак си не биеше на очи. "В шест.И бъди точен!" -бяха последните и думи от уговорката предната вечер.Oще ги чуваше ясно в ушите си ,сякаш беше там. Слезе от автобуса.Можеше да го направи след две спирки и по този начин да си спести ходенето пеша,но имаше още много време.Беше едва пет и двайсет и пет.Ама какъв късмет само-точно този ден ли трябваше да завали?!Пепеляво-русата му коса бързо се намокри и той прокара пръсти през нея ,за да я оправи.Трябваше да изглежда добре.Не можеше да си позволи да изгуби и това момиче.Не и това.Та тя го бе поканила на среща-подобно нещо не бе и сънувал! Погледна към цветята ,които държеше в ръката си.Това бе най-големият и красив букет ,който бе купувал някога.Не можеше да рискува да не и хареса.Трябваше всичко да е изпипано идеално-за нея. Неусетно бе стигнал мястото на срещата.Беше шест без петнайсет.Теаи кратки минути,оставащи до кръглия час,му се струваха цяла вечност.Продължи да мисли за нея.Щеше да я заведе на една страхотна пицария,където имаше много романтична и уютна обстановка.Щеше да я заприказва непринудено и да разбере какво харесва и какво-не.Щеше да изчака тя да стане да си ходи и чак тогава да тръгне -с нея.Щяха да повървят заедно ,а после-всеки по пътя си.А може би преди това тя щеше да му даде телефона си ,може би дори щеше да я целуне... Погледна часовника си отново.Беше шест без две минути.Чувстваше как пулсът му все повече се ускоряваше.Ставаше нервен.Ръцете му трепереха.Всеки момент лудото момиче от дискотеката щеше да е тук,но този път само заради него. Отново провери колко е часът.Малката и голямата стрелка тъкмо правеха шпагат за да отбележат настъпването на кръглия час-ШЕСТ.Стараеше се да пази привидно спокойствие, но отвътре изгаряше.Започна нервно да обикаля около един стълб. Шест и десет.Какво ставаше ?Защо я нямаше още ?Може би дъждът или натовареното движение по улиците я бяха възпрепятствали.Той бе уверен ,че тя ще намери начин да дойде,просто му трябваше търпение... Шест и петнайсет.Все още не беше дошла.Веднъж да дойде и той щеше да се успокои.Просто трябваше да почака още малко,съвсем малко може би... Шест и половина .Времето безпощадно течеше,а тя не се появяваше. Седем.Нямаше смисъл да се самозалъгва повече.Поклати тъжно глава.После погледна надолу и хвърли букета в най-близкото кошче за боклук.