Сега ще се опитам да ви разкажа една много странна и невероятна история, която ми се случи неотдавна. И първо да се извиня за това, че не ме бива много в писането - тва ретардации, ретроспекции, тропи и други животни съвсем не ги познавам! Та извинете ме предварително, значи! Преди да започна, обаче, искама да обясня, че псевдонимът, никът така да се каже, който съм си избрал - Ше Ке Ре 22-00-11 - това, всъщност е номера на автомата ми от казармата. Държа да направя това уточнение, да не вземе някой да ме вземе за ДЕВОЙКА, щото съм си пич на място! И такааа: Таман се бях прибрал в поделението от една презоградска отпуска - значи, направо беля си бях зел на главата, щото съм от Грудово, пък служех в Средец, а от Грудово до Средец са поне 8 часа път с влак и голямо лашкане падна докато се прибера в поделението - та значи, таман се вях върнал - уморееен, скапан като недоубито куче - и ни дигат учебна тревога. Слагам аз катинара на мойта пирамида и тичам. Пък полигона си е направо в гората. Залягаме значи, после почваме разни маневриии. И от маневра на маневра, се озъртам по едно време и - бах маа му - съм сам самичък в ония ми ти мрачни лесове. И от никъде посока се не види! Сега тука ще избегна по-подробните описания на мрака, на дърветата и на по-далечните чукари, щото да не ви разсейвам и да може по-реалистично да хванете драматизма на ситуацията, в която бях изпаднал! И - кво да прая, кво да прая - викам си, то пак скатавка ще е работата - ще кажа, че съм се загубил, абе, направо ще си седна някъде и ще си чакам да ме намерят. Ще хване дикиш, щото вече няколко пъти става се губят новобранци в тая гора. И тамааан да приседна до един дънер, с намерението да си изпафкам един тютюн, чувам - пук-пук - съчки пукат зад гърба ми. "Брех, даеба маа му - викам си - какво ли ще да е това?!" Обръщам се аз и кво да видя - насрещ ми - мечка! Брех, мама й мечка! Ей такава грамадна и рунтава! Ама не гризли! Вий пък сега да не си помислите, че беше гризли? То щото както и децата знаят, в наште Родопи гризли няма! Отплеснах се малко, ама тоя път в полза на драматизма на ситуацията. Та значи, гледам аз - мечка! - Хааа, - викам - как се казваш ти, ма? - Беатриче - вика мечката … Опа, тва беше от една друга истинска история… Та значи, мечката ми проговаря с човешки глас! Представяте ли си - с човешки глас! И то правилно, сякаш в книга го чете! - Сега - вика - или ще те еба, или ще те изям! Тежка е съдбата на сам човек в гората! Един път така, приятел на един мой приятел пак го среща мечка в гората и - "ще те еба" - и - още мед му носи на него мечкатааа… С мене ли какво стана тогава? Ами изяде ме! Аха! Ей такова нещо ми се случи на мене - подписвам се с две ръце, значи, под тая история, щото колкото и да е невероятна, тя си е моя! Пък сега ще взема да ида да я публикувам тая моя истинска случка в още няколко клуба - във Вечни мисли, в Свят, в Хоби и развлечения, в Лов и риболов, в Дързост и красота… та да знаят хората!!!!