Затворих очи и видях пътя изпъстрен с разноцветни стъкълца Аз стоях отпреде стъпила на кръстопът от светлина Разбрах, че трябва да пристъпя и боса да го извървя "Красиво е" - прошепна нечия уста Огледах се, а бях сама Нима били са мойте устни? и моят глас ли отзвуча откраднал скъпи думи към хоризонта отлетя А нечия ръка от вятър завесата изви във танц Изчезна. Нима ръката е наистина от вятър? Без думи мисъл прошумя Като крадец. ... И тя изчезна. Къде ли съм? - Нарича се забрава! Кажи ми кой си ти? Като милувка докосна ме за миг и се отрони между хилядите стъкълца Тогава взрях се в тях и чудно, те бяха разноцветни светове Искра небето разсече на две и там прочетох: "Това са мечти!" Мечти ли? Взех в шепи колкото можах, защото знаех отговора, който отначало неразбираемо шептеше: "На хората ги подари!" Тогава нещо неуловимо бързо промени света И затанцуваха лудешки танц наоколо безбройни цветове Света се завъртя ... и се събудих. Нима било е само сън? До болка стисках нещо във ръката Отворих я, светлинен лъч отвън разпръсна от дланта ми хиляди, безбройни цветове. 1993г.