Пясъка разсипа се по скалните отломъци и стръковете сухи цветя се оставиха на течението а слънцето отстъпи на сумрака Всичко губеше смисъл. Оставаше само жегата. Пясък... Единствено малко пожълтели цветя напомняха със своята смърт за нещо друго напомняха за друг свят, за друга земя О, да не бяха и те от топлината умрели Пясък... Пустинята разкри във всички посоки само море от безкрайна пустошт дюните единствено се движеха неуморно и гонеха хоризонта с безсмислен стремеж Всички ние ще се превърнем в пясък!