зная – ще дойде денят след нощта‚ в която аз кацнах на твоето рамо и кротка и тъмна‚ и дълга е тя‚ и никой не пъди ме. тук съм си. само поглеждам тревожно встрани и напред‚ но нищо не виждам. тъма е‚ такава дълбока и плътна тъма‚ не зная навън ли съм? в стая? но с тебе съм – стига ми. чувствам това. разказвам ти тихичко нещо‚ заслушвам се‚ смея се‚ от крак на крак пристъпвам. и става горещо. две свещи горят. и едната е тънка но светят еднакво в тъмата. тъмата е стая‚ гора или път‚ но никой не знае това. дойдох преди време. останах. без страх при тебе ще чакам зората да лумне. не зная какво е – любов? или грях? но... нека остана. прегърната.