Не съм сигурна дали това не е по-скоро за Виц-маратона, но все пак защо да не го пусна и тук... И така, ето какво може да се случи в едно ученическо съчинение: (темата е "Ниагара - чудната игра на природата"). Разказът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов е пътепис... Алеко е готов на всичко! Той би отказал на всекиго в този момент, защото гледката го заслепява. При приближаването към водопада Алеко все повече се *въодушевление* от красотата. В пътеписа си "До чикаго и назад" Алеко описва вълнуващото си прекарване на Ниагара в Америка. Той възкачва водопада като гигант. Когато се види такава гледка тя се запаметява като куршум влязъл в мозъка ти. Сега Алеко Константинов също е доволен, че може да почива в мир, защото е видял Ниагара. ...но не проумява, че скоро и той ще съзре тази велика струя вода. Алеко Константинов се оформя като писател, който твори по времето на Възраждането. С думите "уморена", "лениво" белетристът посочва бавното и красиво движение на реката, която до преди малко се беше надпреварвала със своите братя. "И онази 80-годишна бабичка, която едва *присъства*, поддържана от внуците си... " (пояснение:цитатът е "едва пристъпва...") "Между *дървесината* заблещукаха запенените къдрици..." (в оригинала: "Между дървесата...") Калеко Константинов... Когато вижда водопада Алеко възкликва: Ох, нямам литература и никой не ми дава назаем. (горкото закъсало хлапе!)