|
Тема |
Ученически прозрения... |
|
Автор |
SyL () |
|
Публикувано | 09.04.00 19:13 |
|
|
Не съм сигурна дали това не е по-скоро за Виц-маратона, но все пак защо да не го пусна и тук...
И така, ето какво може да се случи в едно ученическо съчинение: (темата е "Ниагара - чудната игра на природата").
Разказът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов е пътепис...
Алеко е готов на всичко! Той би отказал на всекиго в този момент, защото гледката го заслепява.
При приближаването към водопада Алеко все повече се *въодушевление* от красотата.
В пътеписа си "До чикаго и назад" Алеко описва вълнуващото си прекарване на Ниагара в Америка.
Той възкачва водопада като гигант.
Когато се види такава гледка тя се запаметява като куршум влязъл в мозъка ти.
Сега Алеко Константинов също е доволен, че може да почива в мир, защото е видял Ниагара.
...но не проумява, че скоро и той ще съзре тази велика струя вода.
Алеко Константинов се оформя като писател, който твори по времето на Възраждането.
С думите "уморена", "лениво" белетристът посочва бавното и красиво движение на реката, която до преди малко се беше надпреварвала със своите братя.
"И онази 80-годишна бабичка, която едва *присъства*, поддържана от внуците си...
" (пояснение:цитатът е "едва пристъпва...")
"Между *дървесината* заблещукаха запенените къдрици..." (в оригинала: "Между дървесата...")
Калеко Константинов...
Когато вижда водопада Алеко възкликва: Ох, нямам литература и никой не ми дава назаем. (горкото закъсало хлапе!)
|
| |
|
|
|