Обичах един човек някога... до болка, всеотдайно, със всяка клетка от телото си, със всяка вибра от душата си. Събуждах се с мисъл все за него и заспивах със спомените от ръцете му. Обичах и очите му, гледайки ме нежно, обичах и устата му, говореща търсените думи. И чувствах се жива мислейки за него... Мразех един човек някога, как мразех само ... до полуда. Мразех очите му, гледащи подозрително, мразех устата му, говореща невярващо. И исках да съм мъртва мислейки за него. Загуби ме отдавна ... със неизказаните думи и с прошката недадена. Сега го търся във очите на случайните. Сега го търся във устите все приказващи.Простила съм и всичките неща направени, но тези ненаправени не мога да простя.