ЩЕ ПРОБВАМ ДА СЕ СЪБУДЯ ОТНАЧАЛО Ярко жълта светлина се провря под клепачите му и започна невъзмутимо да се разхожда наляво-надясно - по ирисите му, около тях… Най-после енергията от нейното присъствие изтласка унеса и очите му се разтвориха. С първия си поглед възприе цветовете, със следващия - формите. Мозъкът му усилено се опитваше да осъществи пряка сетивна връзка със сегашното усещане по цялото му тяло и последните му мисли преди лягане. Да… Да… Точно така. Вчера завърши най-страхотното си досега творение. Тя беше с идеални пропорции между очите и нарочно пестеливите устни. Спомни си рядко зеленикавия оттенък на погледа й и подигравката в силното спокойствие на чертите… Шията й бе артистично приведена, или не, по-скоро съблазнително издължена… Постигна наистина авангардно излъчване и възмутително дръзка красота… Удовлетворението му се стопи в умората и дори трудно можеше да възпроизведе края на деня си, мига на пълното отпускане, съня… Не, всъщност сънува огромна гореща тераса, по която бяха пръснати няколко бобови пътечки… Представи си ги ясно - с бели, черни, кафяви, пъстри зърна… Вървеше около тях и от време на време се навеждаше плътно долу, поглеждаше в тях и търсеше цветя… Но нямаше нито един стрък. После дойде едно момиченце, носеше зверски голям букет Орхидеи… Посегна да го вземе, но цветята рязко се изплъзнаха, момиченцето започна да узрява мигновено и заедно с това да се уголемява. Скоро ръцете му докосваха само долните стръкове и ароматът на цветята почти не достигаше до него. Видя някакво смрачаване и после - кретащ глас: "Вземи си синко, дъхави цветя! Купи си, синко, малко красота!" Момичето се бе смалило и продължаваше да се снишава - косите - съвсем оредели, в очите - стъклена безсмисленост, дори не обезвереност, по кожата - мъка, нито следа от свежест или радост. После обаче като че ли сънува нещо друго, по-безметежно, защото напрежението от първия сън се бе заличило и почти избледняло. Присви очи и погледна лъчите. Струяха през прозорците - горди, самоуверени, невъзмутими… Попипа лицето си - кожата бе изгрубяла, брадата - закоравяла. Няколко дни и нощи дишаше само чрез вдъхновението и жаждата си по новата творба… Почти не яде, не се погледна в никакво огледало, не говори с никого, освен със себе си и с Нея - шепнеше й комплименти, притихнало възхищение и екстатично обожание... Протегна се, костите му изпукаха, мускулите се раздвижиха… Сякаш тялото му не бе съществувало и функционирало цял цикъл - зимна летаргия, пролетна умора, лятна застиналост, есенна меланхолия… * * * Стреснато отвори очи, изфуча, усети изпръхналостта на устните си, сладката отпуснатост на тялото си… Ядоса се на себе си и стана от леглото така внезапно, че се олюля и падна назад. Тогава се замисли и едва след като забеляза крайчеца на букета Орхидеи върху голямата полица, се усмихна. Върна се под завивките, завъртя се наляво, после надясно, обърна се по корем, простря ръце и крака и заусуква на пръстите си кичури от черни струи магнетизъм… Нямаше повод за неудовлетворение - отново се бе справила неизразимо добре; засмука нова жертва, без дори да се изчерви свенливо като млада актриса… Да-а, рутината се отразяваше. Вътрешното й копнение по нетривиално завоевание нарастваше и с непреодолимостта си затвърдяваше иначе едва доловимата лекота на погледа... Както и да е. Вдъхновената й фантазия вече разработваше новата схема-консуматор… Повъртя се още малко в леглото, ръбовете на тъканта нагло флиртуваха с формите й. Затвори очи и отново ги отвори с ожесточена внезапност - едва сега светкавичен спомен за съня й проряза нишката й мисли… Танцуваше с ориенталски тласъци и змийски гърчове… Бе върху някакъв облак, небето зад нея рязко сливаше нощно-синьо чело и сивкави, мъжествени устни… Подхвърлиха й Ябълка - винено червена, точно като от диетата на Снежанка, а тя я включи в танца си така умело, сякаш винаги е въплъщавала основната идея… Приличаше на поредното Евино "лека нощ" за Адам с леко хипнотично внушение… След още няколко денонощия Адам ще се събуди гладен за тъкмо такава магична Ябълка… * * * Глухо изтупкаха босите му крака по още по-голите му стъклени стълби… Почти механично, като сутрешна целувка, включи Компютъра и незабавно смени фона. Не искаше да се влияе от последното си творение, когато се впусне в търсене на новата Красота… Отвори хладилника, като че не бе ял от години, като младия Сидхарта, но, щом видя червената Ябълка, грабна я и не потърси друго... Седна пред Компютъра и минутите отново се заредиха както трябва - според откриваните елементи от Нея в мрежата, а не по глупавите часовници на хорските китки… След около пет часа вече бе започнал… Полагаше формата на овала, скулите, брадичката… Мечтаеше за гръцко-индианска принцеса… Дори цветово тя вече се раждаше в съзнанието му… Скоро я доближи и до образа на екрана… * * * Пусна си дъ-ъ-ълга вана, сякаш двуседмична ваканция, и когато отново почувства съблазънта да мърда в жилите й, включи Компютъра. Разположи се пред него в почти полегнала поза, леко притворени клепки, незаинтересовани устни… И хоп - ето го! Тъкмо от това имаше нужда - тъжно-интелигентен творец-съблазнител, раздвоен борец за Щастие, новата й жертва… Разговорът течеше гладко, почти оформи погледа му в главата си… Комбинираше телесното му ухание и… може би… извивките на гласа му, когато е в шок или ярост… Не се поддаваше бързо, което я примами извънредно… И все пак вечерта бе решена, а и й предстоеше цял ден за подготовка… Бижу! Днес щеше да експериментира гръцко-индианско излъчване, отдавна я глождеше тази идея, а бе жестоко убедена, че ще й отива, че дори ще придаде на властното й обаяние неповторима, фатална оригиналност. * * * Привечер бе преполовил основата на лицето, а му предстоеше най-любимият етап - погледа… Модерната техника му позволяваше стотици, хиляди възможности и комбинации, а вдъхновението му бе небивало… Трескавината на страстта се разля по цялото му тяло и всяка минута структуриране хвръкваше светкавично по ръба на клавиатурата, масата, пода… * * * Виртуално изпробва хиляди тоалети, цветове, материи, модели…Ех, трудно занимание я очакваше… Да избере само по едно от всичко, когато блясъкът на погледа й, безплътността на устните, прозрачността на кожата й се влюбваха във всеки нюанс, всеки оттенък слънце, лъч красота… Скоро привърши ирисите й… Резултатът бе уникален! Тази дивота и непокорност на черното заедно с божествения гръцки блясък! Изпълни се с жажда, всепоглъщаща жажда по всяка нейна милувка… Изборът на ухания… Да-а-а-а… Най-женственият чар, най-химичното оръжие… Понякога се любуваше на мига непосредствено преди крайното решение, но днес бързината на пръстите й бе неподвластна; сетивата се съревноваваха за изява… И устните! Когато изразът на устните хармонираше на Вечния й поглед, нищо не би могло да се спаси непокварено… Пепелта на греха изгаряше страстта… Походка? Не-е, тигрово-майчинската използва преди само седмица. Може би артистично-момичешката? Бе малко рискована… А и непохватна, естествено. М-м-да-а - ще изпробва нещо ново - ориенталско-облачната - щом идеята й е дошла насън, случайността е победителка… Оставаше му час - час и половина работа, но вече довършителна… Нарочно продължаваше мъчителната тръпка, която, изплъзвайки се, се спускаше по крайниците му и напускаше тялото му… Дооформи интонацията на шепота й, а после - на сънното й дихание… Погледна се тържествуващо в огледалната си стая… Не, нямаше нищо непредвидено и неизчислено… Изпрати си няколко мислени комплимента, изрепетира за последен път полъха на красотата си - подкана и заглуши осветлението… Звънецът изскимтя… Записа файла, измисли му име и постави образа й за фон… Съвършена… И така жива, както никога преди… Неусетно се довлече до леглото си, полека се разположи и унесе… * * * Ярко червена светлина пропълзя по устните му, заигра по шията, обгърна цялата му глава… Открехна очи и се озърна ба-а-авно, ба-а-авно… Почувства непреодолимо желание да стане веднага… Да слезе по-бързо от обикновено по стълбите... Да включи Компютъра… Веднага! Да! Какво-о-о!? Това е Тя наистина, но Тя от вчера… Какво става!? Искам да я скрия, за да не се повл… Тихо! Но тя, искам да кажа Ти, ама Това говори!? Що за шега е това! И въобще нали… Чакай малко! Клавиатурата не… И мишката… О-о-о! Трябва да пийна нещо… Какво!? Какво правиш и Тук?? Само не ми казвай, че… Ще се върна в леглото си и ще пробвам да се събудя отначало; може да бълнувам, сомнамбулствам или там както се казва… Какво по дяв… И Тук??… Защо?… Ама как?… Излизам!!… Ключът! Къде е ключът?… Прозореца!… Не!…