да поговорим за труман капоти? вчера‚ точно по времето‚ когато темата е била отворена от ники_к‚ аз купувах от една сергия на площад "славейков" сборник с произведения на труман капоти. книгата беше издадена – по–точно – преиздадена за моя голяма радост през 1984 година. точно няколко месеца‚ след като някакъв хаймана я задигна от дома ми. уж да я чете. сигурно и до сега први това. така че си я купих втори път. обичах този дебел том десетина години и си четях парчета от "арфата на тревите" или пък от "закуска в тифани" всеки път‚ когато ми се искаше да съм някъде другаде. защото труман капоти умее това – да те хване внимателно за ръка и да те заведе незабелязано някъде‚ където слънцето свети по по–различен начин‚ вятърът мирише на друго и се случват неща съвсем различни от дните ти... понякога това са страшни и грозни неща‚ понякога – светли и красиви‚ като музика. дневният и нощният капоти... тези определения не са измислени от мене... от интервютата‚ които е правил с най–различни известни личности‚ разбрах и друго – че т.к. умее‚ оставяйки в устата на самите тях собствените им думи‚ без да коментира казаното‚ да направи най–изящните леко иронични портрети‚ които някога съм чела. е‚ наистина‚ съвременниците му не са се харесвали много в тези портрети‚ но... няма и думичка лъжа или преиначаване. т.к. казва за себе си‚ че искал да вземе най–низшата форма на журналистиката и да се убеди‚ че тя може да се изпипа‚ докато се извиси до художественото слово. може би затова‚ въпреки че е започнал да пише твърде млад и май е бил седемнайсетгодишен‚ когато са отпечатали първите му неща‚ той не е написал много на брой произведения. колко жалко. сноб‚ чувствителен човек‚ вечно местещ се от място на място в живота си – това т.к. е казал за себе си. на едно друго място пък: "който е последователно последователен‚ е с глава от тесто за бисквити. А моята‚ с каквото и да е пълна ‚ не е бисквитена." е не‚ не е бисквитена‚ наистина... няма да споменавам за "хладнокръвно" ей така‚ нарочно.