"... На първо време никой дори не забеляза кога на входа на нашето "купе"(нека го наречем "купе") е изникнала фигурата на жената с кафяво таке, с жилетка и черни мустачки. Тя цялата беше пияна отдолу догоре и такето й се радвояваше... - Аз също искам Тургенев и да си пийна - изрече тя с цялата си утроба... Объркването не трая повече от 2 мига. - Апетитната идва с яденето - заяде се декабристът. Всички се закикотихме. - Какво се смеете? - каза дядото. - Жена като жена, хубава, мекичка... - Хубавите жени като тая - мрачно се обади черномустакатият и си свали такето, - хубавите жени като тая трябва да ги изпращат в Крим, та да ги изядат вълците и мечките... - Ама защо, защо?! - запротестирах аз и се засуетих. - Нека седне! Нека ни разкаже нещо! "Чели сме Тургенев, чели сме Максим Горки..." А каква е ползата от туй, че сме ги чели?... Поместих се. Настаних я и й налях половин водна чаша от "леля Клава". Тя я изпи и вместо благодарност повдигна такето над главата си: "Това виждате ли го?" И показа на всички ни своя белег над ухото. А после тържествено помълча - и пак ми подаде чашата си. "Капни ми още, младежо, че инак ще припадна." Налях й още половин чаша. Павлово-Посад - Назариево Тя изпи и това и пак някак машинално. А след като го изпи, зина и показа на всички: "Виждате ли - липсват ми четири зъба?" "Ама къде са се дянали тия зъби?" "Че знам ли ги къде са? Грамотна жена съм, а ходя без зъби. Той ми ги изби заради Пушкин. Чух аз - литературен разговор сте подхванали, я, викам си , да седна при тях, та хем да си пийна, хем да им разкажа как заради Пушкин ми строшиха главата и ми избиха четири предни зъба..." И взе да разказва, и ето какъв бе стилът на разказа й... " В.Ерофеев (следва)