Спокойна в лудостта, аз полудявам от спокoйствие. Разкъсвам деня на парченца, а търся целотата. Безмислици осмислям. Преоткривам откритото. Плача от смях и от тъга се смея. Искам тялото да полети, а заковавам душата си. Приказвам безспир, а от мълчание се напукаха устните. Виждам невидимото, а ослепяла се лутам. Уморена от сън сънувам безсъние. Скиталствам безспир, но в познатия свят. Безпътен и нелеп ли е денят?