Не че много държа на това, как точно критиката ще определи жанрово "Сънищата" и като изразявам известни резерви относно тъй орешетеното от Ясен определение за разказ /Ясене, не ти ли се струва, че си твърде... да кажем... академичен?/, не мога да не споделя едно свое недоумение : Защо вторият сън да не е разказ, в смисъла на даденото от критика с шапката определение? 1. Трябва да имаме герой - Хриси /героиня също става нали? :--))/ 2. Поредица от събития - тук те са дори повече отколкото в първия... 3. Последователността от тези събития да изгражда напрежението - /една скоба : що?/, но да видим все пак дали не е изпълнено и това Ясеново изискване : - Хриси се събужда и отива към бардака - нищо особено - Получава шамар от Слав - първо събитие - Появяват се двамата пияни клиенти, унижават момичетата по различни начини, да не ги изброявам... - Дългоноското споменава за родителите на момичетата, с което силно натъжава и без това оскърбената Хриси - Не стига това, ами Хриси е принудена и да се смее на някакви тъпи и унизителни шеги... - После й се случва, това, което не ми се описваше... - После, на всичкото отгоре е и наказана - връх на унижението... Всичко това е предпоставка за съня. Външният проблем се превръща във вътрешен. - Първо сънува, че някой я гледа и се отпуска - нищо особено - Появява се мечето от нейното детство - първо събитие - После го навива и то пее - спокойствие, което вещае, че нещо ще се случи - После нещото се случва - мечето ръмжи и изрича гадната фраза от реалността - После следва ярост и същевременно безсилие - понася я мечето - Тук идва т.нар. кулминация - Хриси подсъзнателно стига до решението на двата проблема- външния и вътрешния. И това решение е едно - смъртта. Как обаче да го изпълни, като не й стига смелост, а пък оня с револвера всъщност не съществува. - Край на тази вътрешна драма слага будилникът, който изважда Хриси от нейния сън и я връща отново в бардака. И цикълът се затваря. 4. Историята основно да се занимава с "преодоляването на това препятствие" - какво препятствие? Тук, честно казано, не знам какво точно се има в предвид... 5. Да се направи убедително - тук всяка преценка би била субективна, така че се въздържам. 6. И т`ва е. Въпрос : к`во е т`ва? Самооценка : много съм тъп - не трябваше да давам толкова обяснения! Самосъжаление : а пък О`Хенри и Селинджър пишат по-добре от мене :--((( Самохвалство : ма пък и мойте не са толкова лоши. Самопорицание : я, стига съм бръщолевил глупости! Ясеновидство : "Другото е писане." Заключение : Никога не пишете разкази, защото писането е... друго! P.S. Имам си един голям недостатък, който е по-голям от другите ми безброй малки недостатъци - много дрънкам /каквото и да означава това/... :--)))