Време Срещата със смъртта е само едно разминаване казано е било още в древността... Когато тя дойде - теб няма да те има докато ти си тук - далеч е тя... Когато се научиш да укротяваш Времето, когато престанеш да се страхуваш Тогава мечтите могат да бъдат превърнати в реалност... Тогава са излишни молбите - о, Време, спри... Какво значи не искаме да умираме? Кой ни пита, Създателят отредил е друго: Една забавна игра, в която човекът е заложник на Времето и Пространството... Когато приемеш правилата и започнеш да я играеш по законите на красотата, която изпълва всичко, когато най-вече станеш истински Майстор и играеш с усмивка... Тогава... Тогава небесата се отварят, за да прозвучи музиката на сферите, за да прозвучи мелодичният смях на божествата на нимфите на забравената вечност... Не спирай Време... Потопени в твоето четвърто измерение ние сме деца на Дъгата... Не искам безсмъртие - искам само да играя играта по-дълго... За да пребъда в своя най-омаен сън за да обичам за да се смея... За да остана човек до последната си земна усмивка на занесен, запленен играч... Време, не спирай...