Знаеш колко обичам утрините. Въпреки, че обикновено ми е трудно да се измуша от пленилия ме сън. Но може би не знаеш колко обичам утрините до теб. Нито едно начало няма смисъл, ако не го споделиш с някого. Любовта е начало, което трябва да се преоткрива отново ... и отново... и отново... Аз съм голяма загубанка - ти знаеш. Понякога обаче ме е страх, че губя себе си. И тогава хуквам замаяна да се търся нанякъде... Толкова е страшно... да си мислиш, че си загубил себе си. Благодаря ти, че в целия хаос на лудостта, си приютил в теб онова мое загубено "аз", онова доброто и хубавото "аз"... Може би това е едно от измеренията на любовта - в теб да мога да намеря себе си отново. Добро утро, мое "аз"!