ужасно е. искам вече малко да поспя. защо пък ти го казвам на тебе? а, да, аз всъщност - на шапката. уморих се уморих се уморих се оплаквам се. ама ей така - нарочно се оплаквам. спи ми се. имаше 1 разказ, пак от руски автор май. ама не съм сигурна. за едно слугинче и едно бебенце. ей така ми се спи. ама още повече. реве ми се, ама силно. и гръмко. и тва е. а, да, на средъчната среща не й знам околната среда, не съм се разсеяла. и освен това - не зная дали? втори март се пада сряда. иначе дочух, че нещо се гласи за тогава. за втори март, незнамкъде, от 7-8 вечерта. като разбера, ако доживея - ще се разкудкудкрякам с всички сили в процеса на снасяне на информация. е тва е. а, да, да не пропусна и друго - шапка не свалям. дамите и в театрото публикуват ошапковани, с перца. докато некой не им ги подстриже. имам 1 другар, на театър все ходи с ножица в джоба - детската му мечта е да подстриже на някоя дама подходящото перо от належащата й шапка. ей така си побеле и се спаружи в мечтания... и джебовете му все пробити. що ножици изпозагуби тоя човек... за едното "кръц!", дето още си му е латентно... нищо, де, мечтите са прекрасни същества... ами тва е, засега... дали пък нещо пак не забравих? а, да - не питам два пъти, освен като нощниците на тавана - при самоотбрана. леле, мале, как ми се спи... изобщо не ... и ми се реве... и ми е студено.