Пусни ме да бъда пастирка в твоя свят поне за малко. Аз ще пристъпвам много нежно и внимателно. Ще слушам тихо как пеят птиците във теб. Ще се сприятеля със бръмбарчета и треви. Вятърът ще ме разпръсне и ще ме раздаде на камъни и на дървета. Тогава, избледнее ли луната, аз ще си тръгна. Подарила себе си. Размътила вира на мислите ти. Оставила две боси стъпки във сърцето ти. Скрила в шепата си камъче от твоята сила. И отнесла в очите си само едно - спокойствието ти. А ти... Излъжи камъните и дърветата, че ме няма. Успокой размътения вир. Заблуди смутените бръмбарчета да притихнат. Разрови стъпките ми да не сълз’и във тях роса. И все пак. Може би тревата ще ме помни.