Аз търсих те от толкова години съдбата си на тебе поверих... Сега, когато те намерих разбирам, че ти бил си само стих. Че не съществуваш,пък и няма за тебе място в моето сърце... Това сърце превърнало се в рана, че ти си тук не ще да разбере! И търсенето станало е навик, привикнах с мисълта,че тук не си. Сега върви, при мен недей да спираш останеш ли не ще ме промениш !!! Привикнах аз така със самотата, че твойто идване дори боли... Едно от мен помни - ела навреме или изобщо тук не спирай ти !!!