Замлъкни сега и ме погледай отстрани. Не нарушавай съкровената ми тишина! Безмълвието е ценно – радвай му се ти, защото то е истинско. За теб и без цена. В абстракцията от черни ленти на нощта безсмислена е формата и времето лети, Звукът е багри, думата е красота… Ала не вярвай! Хубавото винаги гнети. За да съм истинска и искрена до края, не позволявай да говоря за мечтите си – Тогава и да лъжа, няма да го зная. А аз не искам да те гоня с приказките си. Затова те моля – нека помълчим за миг. Нека да не казваме! Нали сега го мислим? Да не говорим – мълчанието е светлик! И да запазим вяра в премълчани истини.