питам всеки ден светофара как е работата днес. не е скучно, казва той и ми намига. питам малкото вятърче, родено от отварящата се врата, къде? отива. не отивам, а се връщам, отговаря всеки път. ами защо не се срещнете? питам луната, защото не мога да погледна слънцето. срещаме се, но не можеш да повярваш, че си забелязала, казва тя отново. голяма бяла птицо небесна, голяма бяла птицо небесна... повтаряше перхан, кръвта му попиваше в непознатите въглища и те, кръвта и той пътуваха нанякъде в товарен вагон. пуйката отдавна беше изядена от вуйчо му, перхановата невеста също отлетя, но остави очите си. циганинът можеше да премества предмети с мисълта си, но съдбата не , и на косъм от паешко коремче не. не можеше. това не е кино - каза русото момиченце на малина. но не каза какво е. така и до сега не зная.