Страх ме е от нощта, която ми предстои. И не само от тази. А от всички нощи, които ще дойдат. Искам ли да дойдат? Страх ме е, че продължавам да куцукам с надеждата под ръка, моя пръв враг...И те мога да спра. Не още... Страх ме е, че вече не виждам нещата така; и слънцето не блести така силно; и зимата не е така хубава и бяла; усмивката ми е все по-фалшива; сълзите ми - все по-стаени в мен и тази мила самота...Тук, завряна в дупката си - самотна и сама, тъжна и отегчена се чувствам жива. Изпадам в саосъжаление - и това ме плаши, кара ми да се намразвам, а след това да се намразвам за това, че съм се намразила...Какво по-ужасно, по-мъртвешко от този въпиющ, адси страх. Страх ме е от мен самата. От това колко уморена съм. Колко скучно и тривиално е всичко. За мен. Яд ме е, че съм слаба. Яд ме е, че съм жалка. Яд ме е, че съм уморена. Страх ме е. Страх ме е от страха. От прекършените ми мечти (те са затова - за да ги прекършваме); от загубата на илюзиите; от тъжния повик на егото ми, от безчувствения ми поглед, от мрака на душата ми, от загубата на онзи весел пламък, онзи жизнен лъч, който ме водеше шепнешком на някъде. А сега? Стоп. Времето спира. Надеждата спира. (най-накрая!) Животът спира. Кръвта спира. Нищо не чакам. Никого. Часовникът е спрял на 00.часа от толкова много време, че аз не помня дори кога беше - целувките ти, топлината ти...цяла вечност измина от онзи пир на душата, от тържеството на телата, от живеца в чашата сутрешно кафе, ръцете ти, които...гласът ти - водеха ме в тъмното. Там когато... Мислиш ли, че...? Не. Нищо. Не вярваш на сълзите ми. Не дей. Добре. Самата аз не вярвам вече. За кого плача? За себе си? За теб? За миналото? За бъдещето? Глуупости. Как може човек да плаче за бъдещето? Заради какво? Заради кой? Защото те обичам? Защото ме обичаш? Защото ме е страх? Защото съм сама? Защото ме поглеждаш с онези пълни тихо отегчение очи, с безмълвен укор, ча пак разпилявам всичко, така грижливо пазено, събирано... Погледни ме пак с тези очи. Да видя...след кой път вече няма да боли. Дори това е неправдоподобно! Искам да легна и да заспя! Сладък, невинен, детски сън. Без призраци от реалността, без спомени от захар, без сенки и видения. Чист, детски сън! Не искам цветя и балони в сънищата си. Само сън, лишен от това...