аз пък държа.
на всичко, което всеки казва.
верно звучиш малко грубо , дуал.
знаеш ли какво, наскоро прочетох предговора на една книга на кърт вонегът.
книгата е сборник разкази отпреди и се казва "кутийка за енфие от магомбо". предговорът е от сега и , според мене, е най-доброто в книгата. искам да кажа - не зная дали е най-доброто, но на мене ми харесва най-много.
и там пишеше следното...
ох, отивам да изкопая книгата, за да препиша дословно това "следно " нещо...
така. оказва се, че това е във въведението, не в предговора:
"а сега слушайте. Ето ви "Творческо писане 101":
1. Използвай времето на напълно непознатия така, че той или тя да няма чувството, че времето е загубено.
2. Дай на читателя поне един герой, на когото да симпатизира.
3. Всеки герой трябва да иска нещо, пък било то и само чаша вода.
4. Всяко изречение трябва да прави едно от следните две неща - да разкрива характер или да развива действието.
5. Започвай колкото е възможно по-близо до края.
6. Бъди садист. Независимо колко мили и невинни са главните герои, прави така, че да им се случват ужасни неща - за да може читателят да види от какво са направени.
7. Пиши така, че да доставиш удоволствие само на един човек. Ако отвориш прозореца и започнеш да ухажваш света, така да се каже, разказът ти ще се разболее от пневмония.
8. Дай на читателя колкото е възможно повече информация, колкото е възможно по-рано. По дяволите напрежението. Читателят трябва толкова добре да разбира какво става, къде и защо, че да може да довърши разказа сам, дори и хлебарките да изядат последните няколко страници."
и така - бях прочела тази книга, когато излезе - преди няколко месеца, но, за свой срам, започнах от средата и я четох разбъркано. обичам да чета разкази така.
едва тия дни, когато седях във фоайето на някакво място и чаках там да падне таванът, прочетох въведението в същата книга. друго нещо за четене там нямаше, освен вестници, пък аз не ги навиждам тези вестници, та затова.
и държа да отбележа, че прочетох горните 8 след като бях публикувала тук "друго нещо" и преди дени да каже каквото каза.
и като го прочетох ми хрумна, че ако никой не каже това, което каза дени, значи работата ми не струва 5 пари...
да, така си помислих.
и какво още си помислих ще ви кажа непременно - обещавам - след няколко време. и не заради нещо друго, а защото сега телефонът трябва за... друго нещо :)
|