|
Тема |
Скромното ми мнение в римувана проза |
|
Автор |
Никодим () |
|
Публикувано | 17.02.00 09:51 |
|
|
Аз мразя да решавам кръстословици -
изкуствен път да трупаш ерудиция
и пример за модерна суета.
Не прекалявам и с пословици,
не спекулирам на народа с мъдростта.
Но нека споменем
и за Изкуството,
небето с риск дори да оскверним.
Във мен напира просто
чувството,
че тоз въпрос е днес неотложим!
Изкуството на Истината свята
е образът
и Бог велик.
Изкуството е власт неосъзната,
в която се прекършва
всеки щик!
Аз помня, каза ми веднъж Един:
- Съзнавате ли вие, дето
в компания, във тесен кръг,
с цигара пиете кафето,
уискито въртите в кръг,
че говорейки си за изкуство,
преливате от празно в пусто?!
Нима във църквата говориш?
ти там смирен и тих стоиш..!!
И рече Той накрая:
- Постой, приятелю,
и чуй ме,
когато със другари спориш,
следи за туй, какво говориш.
И вместо за искуство да мълвиш,
се научи
с Изкуството
да помълчиш!
Така ми каза...
|
| |
|
|
|