Горе ръцете, паплач воняща, почва се Страшният съд. Казанът е пълен с вода вряща, бий за разплата часът! Зачитам обвинение по тежкото ви провинение: Всички вас, чада божи, грешна съвест ви тревожи, че след мръсното деяние тя жадува покаяние... Нещастници клети, навеки проклети от Господа - Бог и Аллах, не ще ви помогнат сълзите пролети - убийство е вашият грях! Вий мазни, омразни, душевно празни, на дявола верни слуги, от завист родени, във гняв заслепени, вий черни продажни души... С еснафското си безразличие и животински подъл страх недостижимото величие понечихте да стрийте в прах... Убихте Пушкин и Есенин, Пеньо Пенев, Маяковски, Яворов, Висоцки... О, нещастни земни твари, вий, гъсеници пълзящи във изпръхналата пръст. Другия да изпревари в помислите си смърдящи всеки се стреми и мъст е силата проклета, що ви в действие привежда, та душа ви болна крета. Всяка капка кръв, отнета от сърцето на поета, се превръща в океан! И дъхът му като секне, векове след туй ще екне в мъките ви безутешни и във мислите ви грешни! Ти, гадинке, малка, сива, кротко като си пълзиш, що не жънеш свойта нива? В пътя що си не вървиш? Ами с клевети и хули мяташ черно фередже - бяло слънце да забули, та на тези, що летят, светлината да затули...???