Аз обичам цялата вселена. Хората са само една дребна част от нея. Обичам ги. Обичам Земята, която ни дава толкова много. Обичам небето, звездите, облаците, слънцето, когато изгрява сутрин рано. Нима всичко това ни го е дал един егоистичен и обидчив старец? Обичам и лошите хора и добрите и бедните и богатите, обичам ги защото са хора и те ме обичат, защото знаят, че ги обичам. Нима Бог, който е залял целия свят с потоп и удавил всички хора, може да бъде любов? Нима Бог, който казва, че има спасение само ако вярваш в него, а иначе ще гниеш в ада е любов? Не, не мисля така.