Не ми се, момци, смейте, че съм болнав и стар, че винцето обичам, че пия го за цяр, че ходя бос, опърпан, небръснат, неумит. Що нещо съм претеглил, що съм в света видял! И аз бях като вазе, юначен, силен, млад, със чъвства и със мисли и азе бях богат. И аз бях като вазе решителен и смел, и хвъркаше високо мойта мисъл - орел. Ех, момци, млади, силни, що работа свети да правя съм се мъчил за ваши добрини. Ний бяхме всинца трима, три брата по душа, по чувства и по мисли, по мащеха съдба. От малки се сближихме, в един тръгнахме път, но и трима ни смаза проклетия живот. Защо да ви приказвам за нашите тегла! Трябва ли да разбуждам на мъртвите съня? Единът го убиха, другият се уби - така се тук затриха две ангелски души. Пък аз? Аз слаб излязох, светът ми домиля, ръката си не вдигнах със слава да умра. Захванах да заливам със вино мойта скръб, и в него да намирам утеха в този свят. Ей, давайте ми вино, пияно като яд, тъгите да забравя, да стана силен, млад. Че аз ще ви попея от нашите песни, гората ще разплача - тез голи канари. Не ми се, момци, смейте, че съм болнав и стар, че винцето обичам, че пия го за цяр...