|
Тема |
ВЕЛИКИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ |
|
Автор |
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ () |
|
Публикувано | 09.02.00 12:54 |
|
|
Автор: ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Дата: 09.02.00 12:18
НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ОПИВАТ ОТ ВУЛГАРНАТАы ТЪПА И ПОШЛА ЧАЛГА
ххх
Аз искам да те помня все така:
Бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш е по свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите - вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в твойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнините впила,
изгубила дори за сълзи сила.
Аз искам да те помня все така...
|
| |
|
|
|