Хронометър О, време спри неземния си устрем ! Спри! Не щем ний, време, да умреме, Тъй бързо както ни вещаеш ти ! Освободи ни от нещастното ни бреме ! За миг поспри... И ходът свой за малко забави... Не ти ли се мечтае ?! Не си ли уморено, време ? От туй препускане лудешко ? Защо не легнеш да поспиш ? Минутка само да подремнеш ? Но, не ! Аз знам, че ти си глухо и не чуваш Отчаяна молба човешка. Не щеш и миг да посънуваш. Търчиш, летиш и се не спираш, Като изпаднал в ярост кон. Не спираш, въздух не си взимаш, Хвърчиш напреде, галопираш И влачиш с тебе милион, Милиард и повече дори Неради човешки съдби ! Къде ги водиш, време ? А ? Мълчиш?! Но аз те знам къде ги водиш ! Знам ! Аз също ще отида там. Но там, Не ще те има тебе, време... Не ще те има теб, ненавистна, проклета гад! И аз без теб, макар и мъртъв, ще бъда вечно млад!