На утрин ранна в свежестта, във сладка дрямка упоена, брезичка спеше и в съня от болка тихичко простена... ***** Бе ден красив и чист, небето синьо бе щастливо и с поглед слънцето, лъчист, усмихваше се закачливо. Гората - приказка зелена, облята в птици и цветя, гореше, от любов пленена - богиня дивна беше тя! И само малката брезичка стоеше тъжна и самичка, и хвърляше печален взор към силния отсрещен бор. Със крепки, мощни рамене той спираше дъха студен от ветровите дробове в нещастен бурен ден. На малката брезичка мила единствена бе той закрила и нежна песен във отплата нашепваше с любов горката... Листата й - девойки мили, със тих възторг, с момински свян глави навеждаха свенливи, потръпвайки за него в блян! А гордият красавец бор с чело, опряно във небето, дори не подозира той, че къса на брезичката сърцето. Снага могъща извисил, кристален въздух жадно диша, а с поглед чезнещ и унил в тъга брезичката въздиша...