Здравей Мариийка и всички членове на това клубче! Както ти обещах пускам още нещо. Обаче ако пак кажеш, че ти харесва, вече ще се усъмня, че нещо всъщност не е наред! :-) Аматьорско е, но както и предния път казах /май/ писано е от сърце.... преди 1 година и нещо... *** Дали си даваме понякога сметка, че живота прелита сякаш миг покрай нас и вгледани в своята собствена плетка не допускаме нищо и никой до нас И тъй вървим си все така, по старому не търсейки нищо от никого, Загледани в чуждите радост и грях очаквайки нашият миг да настане И защо се страхуваме да дадем ний на другите всичко, което те чакат от нас Те не искат невъзможни неща между другото само нежност и чивство, по лъжичка на час И защо тъй понякога правим нещата да изглеждат по-сложни, по-различни, по-трудни и живеем в своя собствен свят на мечтата и не вярваме в нищо, дори в чудеса Дали всъщност е толкова страшна или тя е удобна, за да скрие страха Но живот в тайна е толкова мъчен живот в страх е, живот в самота. Да даваш от себе си всичко възможно, дори малко не е страшно, не е трудно дори Просто никой от нас не очаква невъзможни неща или много. Нали? Ала ние сами си строиме бариерите И не допускаме някой да ни разубеди, че невъзможно е да се живее в размерите, които сам си поставяш. Нали? Ние сме хора, е сигурно не най-безгрешните, но сме хора и страдаме и ни боли, Но е ли нужно това да си причиняваме, тъй усилено и при това...ние сами Някои простичко каза го някога Живей за мига Нека всъщност взаимно помогнем си и избягаме заедно от страха.