се намира в предишната пресечка преди "под лозата" ако гледаш откъм колелото, дето преди се казваше й.николова и дето е пък от своя страна кръчмата "баядерка", ама тя е тъпа кръчма. едно време, като ме налегнеха мътните чернилки отивах в "б." и си поръчвах грамадни късове левашки опечен скапаняшки свински черен гроб... дроб... абе некакво адски гадно нещо беше. и го ръфах унило, докато в тъпата ми коферица не се загнездеше усещането, че на света има и по-кофти работи от мене самата... ох, отплеснах се, извин. та, "ресторант анна" се намира в пресечката, която продължава след "баядерка", май, или в следващата. не помня там 3 ли бяха или 2 пресечките. ама нема да ти е трудно да я изчоплиш, ако си навита. пресечката, обаче, е затапена от оная страна, ототкъм "под лозата". също така в "анна" има най-безумно съставеното меню, което съм виждала. чете се отдясно наляво, написано е на машина с най-наблъскания шрифт и междуредия, та да се събере всичко. има стотици буламачи... някои от тях даже стават за ядене. удивителното е, че нема да кажеш има ли го тва? и да ти се отговори - нема го. кафето което правят, обаче, явно си го пекат сами от старите одеала отзад, от бардака и после го чукат между павета от улицата взети... викат му "шварц", но повече би му подхождало името "безименен ужас с писъци и малко захар". ама както и да е. като цяло кръчмата си я бива. най-много ми харесва май това, че няма нито едно пластмасово нещо, че са си събирали дървените, кожени и каквито намерят столове (но не и пластмасови) откъдето им падне, ама са стабилни и дружелюбно различни. малко прекаляват с гошо мазното, ама като ги сшъткаш ти пускат музика по душа и решително отказват чалга. ама не съм ходила от топлото насам... така че не зная сега. като бях последния път имаше невенчета във вазички по масите и по дувара.