цял ден, колчем се опитвах да постоя тук,връзката с интернет се разпадаше по 4 пъти на всеки 5 минути. много е изнервящо, нали? но, изглежда, в края на краищата е добре. пък и си имах разни работи за вършене... та не можах да се заседя повечко време днес около тъпата сива кутия. казвам, че в края на краищата е добре, защото може би, ако връзката беше стабилна и бърза, можеше да изтърся нещо необмислено, подчинено на първата ми гневност и после да се чувствам унизена от себе си. а можеше и да не се случи така и това да са само моите опасения. както и да е. виждала съм написани множество предположения кой защо идва тук. нямам никакво намерение да ги изреждам и разглеждам отново. ще оставя това някому, който и бездруго се чуди кой и къде е, където и когато и да се намира. бих казала само, че тук съм виждала и виждам множество различни типове характери на хора, едни допадащи ми, други - не чак толкова. едни, от които мога да науча нещо и да изпитам задоволство от общението си с тях, други, които да ме развеселят, трети - да ме замислят върху нещо... какви ли не. има и такива, с които не би ми се искало да пътувам сама в един асансьор... за моя радост - немнозина.. човек не би могъл да избегне риска да попадне в неподходяща компания нито тук, нито навън, в света. нито дори когато гледа телевизия и слуша радио, или чете вестник даже. случвали са се и къде по-неприятни и злопоследствени неща от това, на което сме свидетели всички ние днес, което обстоятелство обаче не омаломощава неприятното усещане. у мене то е следното: усещам се така, сякаш някой непознат ме е срещнал на улицата, попитал ме колко е часа и след като е получил отговор за точното време, ми е зашил два големи шамара и е отминал, като ме е заплашил, че пак ще се срещнем. и не само ние с него, но и моите близки със същия този субект. може би... не. отказвам се да изпадам в предположителност. на това място най-просто би било да се каже - не ми пука. или да се изтърси, както г-н Балан казваше - някое некнижовно непристойно матерно мръснословие. или да се захване люта битка, жизнерадостна и светозарна, със същите средства, в същия дух. или да се вирне нос и да не се коментира. е, аз не умея никое от тези неща. както и да е. стига съм ви занимавала с вътрешната си биография. още повече, че (ей сега ми хрумна) - в този случай това нещо... бърбонката, де, не може да развали цялата каца с мед, нали така? бъдете здрави, всички вие в колибата :))) и дописане, което може да е ей съвсем след малко :)))