Влага Живота ни гнусен бавно се разлага, студа се разнася,хваща ни влага, прерязва ни стъклена,ледена сабя, разцепва се нашата зъзнеща броня, и писъци,драскащи нокти ехтят, безвременници,горе,над купола бдят... Дъжд Като порязващ дъжд се стича майчина сълза нещастна,викаща смъртта... Жената се разкъсва,вика,моли милостиня, но ето че и нейната душа-детето й, повлече се от тиня... Пасторал Лудница...смърдящи уроди, деца...несаръзмерни хора, Дауни,свещени идиоти, нещастници...потънали в забрава. Болница...димящи зали, мъже,йени,мангали,бели, всичките на куп..без форма, чакащи лекарство да живуркат...