Аз се казвам Румен Леонидов и съм сред най-великите поети на тази нещастна държавица. Това Вазов, това Славейков, това Далчев репички да ядат. Нищо, че никой не ще да ми купува книгите - народът е прекалено прост да ме разбере. Но след време, след време тия нещастници ще проумеят посланията и дълбочината на моите мисли. Както и мислите на моите събратя по талант Елин Рахнев, Йордан Евтимов, Марин Бодаков, Ясен Атанасов...Ние сме големите поети на тази нещастна държавица. Аз, освен поет, съм и наставник на това най-велико в българската литературна история поетично поколение. Аз и бате Мишо Неделчев ги наставляваме. Както Добри Жотев бе наставникът на ония нещастници от априлското поколение. Само че какви са те - поетически гниди. Некадърници, които се люшкат в щампите на класическия римуван стих, сюжетността и обществено значимите послание. Червеи...Това са те. Нищо че тъпият български народ още се лъже и си купува книгите им. Ще мине време, ще поумнеят и ще проумеят, че истината е в моите книги, в книгите на Ясен, Елин, Марин и другите мои събратя по талант. Ако не го разберат тук, ще го разберат отвъд океана. Ето, Владо Левчев вече е преподавател във Вашингтон. И там, в часовете по българска литература и граматика, преподава моите стихове, стиховете на Елин /не Пелин/ и Марин, а не реалистичните измишльотини на Вазов, Славейков или Димитър Димов. Така нашето творчество, след като не успява все още да влезе в българските училища и университети, влезе в американските.