Не знам дали следващият цитат е по-топъл, но това е част от предговора, написан от самия Казандзакис. Мисля, че обяснява идеята на "Аскетика". "Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна бездна вървим; светлото пространство между тях наричаме Живот. Веднага щом се родим, започва и завръщането; тръгването и завръщането съвпадат; всеки миг умираме. Затова, много са ония, които са тръбели: Целта на живота е смъртта. Но пък веднага след раждането започва и стремежът да творим, да създаваме, да превръщаме материята в живот; всеки миг се раждаме.. Затова, много са ония, които са тръбели: Целта на ефимерния живот е безсмъртието. ......................... И двете насрещни течения са свещени. ...да уловим идеала, който побира и уравновесява тези два огромни , изначални и неунищожаеми порива..."