|
Тема |
Хей Слънчо! [re: зу] |
|
Автор |
Облакът () |
|
Публикувано | 23.01.00 01:18 |
|
|
Ти направо ме уби...Не е честно пък.:о))) Онази вечер се спрях точно на "Втори дълг", но ми се стори дълъг за писане и докато се колебаех кое да избера, я препрочетох цялата. След Баладата де...:о)))) Ето го и моят принос:
"Не съм добър, не съм чист, не съм спокоен! Непоносимо е моето щастие и моето нещастие, пълен съм с нечленоразделни крясъци и мрак; въргалям се облян в сълзи и кърви, в топлата ясла на своята плът.
Страхувам се да говоря. Украсявам се с лъжливи криле, викам, пея, плача, за да задуша безмилостния вик на сърцето си.
Не съм светлината, аз съм нощта; но един пламък пронизва моите вътрешности и ме изяжда. Аз съм нощта, която светлината изяжда.
Уморен, застрашен,клатушкайки се в мрака, се мъча да изкоча от съня и да се изправя за малко, доколкото мога.
Едно малко, непокорно дихание безнадеждно се бори в мен да победи щастието, умората и смъртта.
......................................
Да, да, аз не представлявам нищо. Само една мъглява илюминация над мокрото поле, един клет червей, който се влачи и обича, крещи и говори за криле: час, два, после устата му се запушва с пръст. Друг отговор мрачните сили не дават."
|
| |
|
|
|