Една заповед в мен: - Копай! Какво виждаш? - Хора и птици, води и камъни! - Копай още! Какво виждаш? - Идеи и мечти, светкавици и призраци! - Копай още! Какво виждаш? - Нищо не виждам! Нощ, мълчалива и гъста като смъртта. Сигурно е смъртта. - Копай още! - Ах! Не мога да премина през тъмната междинна стена! Викове чувам и плач, чувам криле на другия бряг! - Не плачи! Не плачи! Не са на другия бряг! Виковете, плачът и крилете са в твоето сърце! Отвъд разума, по ръба на свещената пропаст на сърцето вървя, треперейки. С единия си крак съм стъпил здраво на земята, другият блуждае в мрака над бездната. Зад всичките тези явления усещам една бореща се същност. Искам да се слея с нея. Долавям, че борещата се същност и тя воюва зад явленията да се слее със сърцето ми. Но тялото ми стои между нас и ни разделя. Разумът стои между нас и ни разделя. ......... Вървя по устните на пропастта и треперя. .......... :о)))))))))))