Ами не знам дали думите не го изхабяват някак си??? А за прекрасните моменти - не носят ли те двойно повече болка, отколкото са носили радост, след края? Дали пък не е по-добре нищо да не изживяваш, за да не можеш и за нищо да съжаляваш???? Няма ли край? Хм. Иска ми се да ти повярвам. Но повече ми хареса мисълта, че след всеки край има ново начало. Банално, обаче ме радва!