Не. Аз невинаги пиша, изхождайки от вълненията си в даден момент. Това беше по-скоро надничане в бъдещето. :-) Разбира се, за да надничам така уверено в бъдещето, сигурно съм стъпила върху някоя повтаряща се зависимост от миналото... Емоциите наистина свършват рано или късно и ти оставят само бледи снимки и откъси от разговори, не мислиш ли? Даже сега, когато съм изпълнена с емоции и знам, че съм щастлива, пак си оставам скептик... А дали е есе - хм. Твърде кратко е за есе. Приеми го по-добре като отломък от мислите ми, събудени днес рано-рано и насила...:-)