-...Копнея... - едва изхъхри той. - Не, разбира се... И аз жадувам. Бъди ми враг, не, че нямам други врагове... О, не, то се знай, и септемврий мож да стане май... Но е вълнуващо да имаш бол врагове, а и още един никога не е излишен... Гледал ли си филма “Амадеус”? Спомняш ли си как Моцарт казва на онези нафукани композитори, да не прекаляват с мрамора... Мечо Пух слезе на земята, за да си гребне още малко медец от един буркан, после топна и болната си лява лапа право в оранжевото сладко блато... И яде, докато не рече, че сладкото никога не е прекалено многоза един истински гладен мечок... Но подобни сентенции не принасят на гладните прасчовци, паяци и Зевсове някаква полза или вреда, като атомната енегия, клонираната черна уфсъ, или аспирина... А да не говорим за най-големите безсмислени неща - най-нафуканата копа сено, най-горещия тефлонов тиган... не говоря за виртуалната война, разбира се, тя също е голяма и адски безсмислена Но дали разбирате какво искам да кажа? -...ДА... - Не ме разбираш... И това му е най-хубавото... не, че никой не ме разбира. Oh, no, наистина, моите врагове, а най-вече неприятели... Чудесно се разбираме, помагаме си и никога не се оставяме взаимно в самотно недоумение. И в тъпата свобода да си сам и отговорен единствено за себе си. - Леле, колко си безотговорен ти! Бой по каската! Същото е, като да готвиш пищна вечеря за 12 черни уфсе! Ама да хаеш само за себе си. И то многократно. Болонезно, поради сантиментален априз. Еженощно! А после да си сърбаш попарата, де! Ами хората затуй са врагове - за зло и за добро... (Не се изразяваш правилно, ама нейсе - Бел. Джус.) Ама ние в черния овчарник не сме прост физически сбор от хора, ние сме химическо съединение, отбор... сигурно ти е ясно? нали съм ти приятел? -...СИ... (ох, леле, кво учите в това даскало, помисли си Мечо Пух!) - Ох, радвам се. Толкова...че ми иде да зацвиля гороломно даже... Нищо че съм мече! Хубаво е това - нов приятел, а и новвраг - и туй добре... Най-простото и незначително на пръв поглед нещо, ама дето най-топлидушата, е някой силно да те любиили мрази... Все едно е да строиш света изначално. И всичко започва да се усмихва! И най-дребната лъжа става по-градивна от най-надутата истина!... Да, така е, не бива да се мълчи! Особено че простият здрав под е по-важен от някакви си фалшиво ентелегентни килими. Ама то и ентелегентното си има различни страни и не всеки ентелегент е истински... Леля ми от Везумий, например, пее като настъпена по ушите от слон. От черна уфса... От свиреп небостъргач От... пиянската песен на Флинтуша... Но нейните песни, преминаващи край мене като бърз влак, когато заспивах вечер като малко дете... Права си мила моя, и аз не бих ги заменила за нищо на света... За всички гласове финикийски.... Нравоучение:))) (без намеса на Сиропино, в оригинал) ако човек е добър - прощава злото и се радва на доброто, разбира, съчувства и... и... но ти ги знаеш тези работи. обаче белезите по тялото и по душата, големи или малки, завинаги личат. така човек постепенно се изхабява и поврежда, защото колкото и добре да живее - нали е жив - ветрове го брулят, слънце го пече - няма как, следите са налице. важното е да си дава сметка за това.... да ти налея ли още ...Джак Даниелс? -...МАЛКО.