Мила Wonderq На моя един от любимите хора и писатели Джек Лондон и на теб - бъдеща посестрима - ето един малък подарък за рождения ден, написан от мен, Сиропино, във втората ми книга "Оледалния свят на сънищата", за която в клубовете направили горкия Сиропино на сиропчета, която може и да не види бял свят, нищо че Сиропино, много болен, писал цяла година... Ама Сиропино не си тръгнал от клубовете - той много-много бит, ама оцелял и още хубав, макар не толкова млад. И ти не си отивай, бори се като мен. (из "Огледалният свят на сънищата", автор с партизанските имена Вал Глейд, Сиропино и т. н.) "Злата орисница, която промърморва по нещо край люлката на всяко новородено, била в ужасно настроение в онази люта февруарска вечер. Погледнала ме лошо и отсякла: "Наказвам ревлата с магарешки инат! Когато стане на двайсет - да се разболее от болестта на Ходжкин, а после да се оправя както може..." Обърнала гръб на добрите си посестрими и се изгубила сред преспите и виелиците. Така в уречения час се изви като вихрушка безличната и неумолима Сила, за да издуха от опърничавата ми глава короната на заблудата, че съм център на света и господарка на живота си. Запокити я през девет царства в десето, взе си мечтите, плановете за бъдещето и другите залъгалки и ме тръшна на колене пред догарящото огнище в кухнята на мрачния си замък. Накрая омагьоса времето и заключи изхода с думите, че ще съкрати дните ми, ако не намеря начин да се измъкна сама - без да хитрувам и да искам от други ключа. Колкото и да умувах, не открих начин да я надхитря. Силата, неизбродната и безразлична вселена на Външното, безцеремонно ми беше обърнала гръб. Глупаво беше да храня илюзии, че ще се върне усмихната, за да оправи всичко с магическа пръчица. И тогава ми хрумна да се поразровя из архивите на изживяното. Нямаше начин някъде в паметта да не се криеше отговорът на най-важния въпрос: кога и как заложената от Твореца воля за живот се е трансформирала в унищожителната команда delete? Наред с някои логични отговори от помагалата за здравословните навици открих купища спомени, мечти и сънища, закътани в датираните с "детство" и "юношество" чекмеджета - нещо като "говорящите" компютърни кошчета за боклук. Биологичните мозъци никога и нищо не заличават. За разлика от послушните си електронни събратя, те само привидно се подчиняват на чистофайниците-притежатели и техните емоционални команди да изхвърлят изпадналата в немилост информация. Всички изживени мигове (и уж безполезните, и прокудените) се пазят вечно на склад в лабиринтите на несъзнаваното - тайнствения и необозрим фундамент на гордо извисяващата се сграда на съзнанието, чиито надземни етажи главните герои стопанисват в будно състояние. Внезапно прозрях, че грубо съм се намесила в делата на Силата. Дръзнала бях да се опълча срещу творческите й замисли, според които целта е всяко човешко същество да се превърне в индивидуалност. Обявила бях кръстоносен поход срещу себе си. Но не е достатъчно да свалиш перата, дрънкулките и амулетите, а и да заровиш в земята таланта си, за да се отървеш от племенната принадлежност на душата. Невъзможно е да смениш същността си като дреха, а дръзнеш ли да го сториш - плащаш скъпо и прескъпо... Трябваше да намеря отново себе си... Хванах се здраво за сребърната нишка на съновиденията, за да не се изгубя в лабиринта на безвремието, и търсенето започна..." И след това, мило Чудо, Сиропино научил още три езика, превел много книги и редактирал и Кларк, и Хайнлайн... И много пъти разбили сърцето му, но той все така се смее и мечтае!