.......продължение за моя читател:) Този път шефът изобщо не й обърна внимание. Беше погълнат от сделката, плешивината на темето му беше станала сияеща от вълнението, с което преследваше "жертвата" си. Този човек имаше невероятното свойство да се преобразява, когато пред очите му се мернеха пари... пари... много пари. Обземаше го страст, движенията му ставаха отмерени като на хищник, даже сякаш променяше стойката си и цжета на лицето си. "Хайде, шефе, оставям те да удушиш жертвата си в мъртвата си хватка, а аз ще се възползвам от това, че си зает" - помисли си тя с леко злорадство, каза учтиво "Довиждане" и забърза към фризьорката си, която единствена умееше да направи чудеса от косите й.