............ред Стамен :-) ...Беше закъсняла отново, разбира се. Още не беше седнала зад бюрото си и не беше разлистила тефтера с неотложните задачи за днес и телефонът се раззвъня. Шефът влезе, изгледа я с особен поглед и нещо го спря да започне отново да мърмори. Изглеждаше леко стъписан и смутен, смутолеви, че изчезва по задачи и днес няма да се връща в офиса и излезе от стаята по-тихо и кротко, отколкото обикновено. - Какво му става на тоя човек? - помисли си тя. - Аз ли го смутих с нещо, или ще го хваща грип? Беше останала сама и вече можеше да извади от чантата огледалото и несесера, в който държеше гримовете си и седалгина. Дръпна с нервни пръсти ципа, който заяждаше все на едно и също място, напипа червилото и се погледна разсеяно в огледалото. О, Боже! Някой друг поглеждаше оттам! Подпухнали очи, кафеникава кожа, изпръхнали устни... И по дяволите, как съм могла така да накълцам косата си? Какво съм искала да направя? Поразрови се из чантата и откри на дъното шнолата, с която прибираше косата си в миговете, в които докосването на косата до шията й причиняваше неприятно усещане. Малко аркансил на миглите, две бързи пътечки с четката за руж по скулите, гланц на устните. С прибрана коса изглеждаше по-млада, лицето й ставаше по детски невинно, откриваха се очите й - блестящи, когато се радваше на нещо и кадифени, когато беше спокойна и вглъбена в себе си. Тъкмо прибра отново несесера в чантата и на вратата се позвъни. Дръзко, кратко и категорично позвъняване. Само както би звъннал мъж, който знае какво търси и къде да го намери. Позвъняването инстинктивно я накара да се стегне, да се изправи и да смени мрачното си изражение със стандартната усмивка за пред клиенти. Отвори вратата и се опита с най-звънките нотки в гласа си да каже: Добър ден, заповядайте! Гласът й наистина звънна, разпиля звънчетата си из въздуха и изведнъж замря... Очите, които я гледаха отсреща, бяха наистина дръзки, но имаше в тях закачливо пламъче, което те кара да мислиш, че погледът им е точно за теб. Мъжът зад прага беше невероятен - излъчваше неотразимата енергия на победител, на завоевател, на авантюрист, на мръсното копеле, което кара коленете ти да омекват. ....................РЕД СОНЯ сега:) Пиши продължението, щото да не го пиша аз:)