На много от Вас може би няма да им хареса моето мнение, но въпреки това искам да споделя с Вас някои мои виждания относно фантастиката. Безспорно фантастичния жанр е един много вълнуващ, търсен, харесван и много четен литературен жанр. Особено през последните няколко години все повече се налага над другите жанрове. Не мога да кажа че съм ревностна почитателка на фантастиката, въпреки че всички книги които съм чела са истински шадьоври. Това са книги, които не могат да бъдат започнати да се четата и да не се довършат. Всецяло те поглъщат, замъгляват съзнанието и когато стигнеш до последната страница губиш реална представа за действителността. Сякаш искаш да останеш в приказния свят на книгата и да не излезеш никога от там. Има някаква тайнственост и магнетизъм. Тайнството на фантастиката според мен обаче се дължи на влиянието, което тя оказва върху психиката на човека. Толкова прекрасно написани книги съществуват, които обаче ги прочиташ и ги забравяш. Докато след всяка книга с фантастичен сюжет все нещо остава в съзнанието ти. Според мен това е влияние върху психиката, което се оказва с помощта на словото. Отчасти дори ми прилича на някакво средство на психотронна война. Няма нищо лошо ако това е начин да се промени нещо в съзнанието на хората към по-добро. Надявам се наистина да е така. Някои от Вас може би ще ми се изсмеят на това което ще кажа но според мен фантастиката се е родила тогава когато е бил написан "Новия завет" от Библията. Та нима пророчествата в него не са нещо което е било фантастика за времето когато са писани? Та нима не се сбъдват днес тези пророчества? Не прилича ли фантастиката на послания към нас, които един ден могат да се случат? Как мислите Вие? Особено фантастичните книги с приказен сюжет не напомнят ли послания отправени към нас които трябва да разтълкуваме чрез езика на символиката?