ех, zu ... знаех си какво ще стане и преди тези две минутки... но какво са две минути, казах си, и попомислих... няма да те лъжа, че не съм попрочела някоя друга книжка... не е това... нещо такова е: когато харесвам нещо, трудно говоря за него - така съм устроена... а когато не харесвам нещо - защо да говоря за него... това пак е проектантско недомислие... за това, което нито харесвам, нито не харесвам си имам мнение, но съзнавайки колко е лично гледам да не го натрапвам... толерантност - ген и възпитание... уф... не можах да ти го обясня... и няма да разбереш... или по-лошо - ще разбереш инаквост някаква.... трудно ми е да говоря за изкуството... във всичките му проявления... вероятно, трябва да има и такива хора ... или харесвам, или не... или го чувствам, или не... защо, как, дали, ами ако... няма ги... и не искам да ги има... и някак не ми е потребно да бъда аналитична... има достатъчно място за анализи в живота ми... други анализи... не настоявам и да знам, че някъде там има и други, които изпитват другите си същи чувства и мислят другите си същи мисли, тръгвайки от същото място... изживяването е лично, дори и да не е уникално... не се влияе от паралелните си проявления... и какво ми остава?... остава същото, което ме задържа толкова време в клубовете преди... толерантност... и уважение към вариациите... дискретно доказателство, че абсолютна истина няма... и за щастие, хората са различни... но не е необходимо да пиша... а за какво друго да пиша тук, след като не мога да пиша за книги... мисля, че съм подходяща за обществото на четящите непишещи... а и тук се е събрала страхотна компания от умеещи пишещи... та така... това измислих за твоите две минутки, zu ... и дано, все пак, не си разбрала инаквост някаква... поздрави Nefela