Първото нещо, което искам да си призная е кои от изброените по-горе книги не съм чел. Това са: Пътеводителя, Хазарски речник, Силмарилион, Нежна е нощта, Магьосникът от Землемория, Донърджак, Аз Клавдий, Врява и безумство, Живот на заем, Арфата на тревите, Жени. Започнати и недовършени: Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, По пътя. Ползвани но непрочетени като цяло Библията и естествено Енциклопедия Британика. :) Второто нещо е да споделя удоволствието (а всъщност ревността) от това да установиш колко много хора обичат любимите ти книги: Параграф 22(!!!), Мечо Пух(!!!), Полет над Кукувиче гнездо, Ние врабчетата, Карлсон от покрива, Разказите на Чудомир, Фантастиката на Клифърд Саймък... Ами О'Хенри? Ами Джером Джером, Удхаус и Марк Твен? Ами Чабуа Амираджиби и неговата Дата Туташхия? Ами братя Стругацки? Ами Време разделно? Ами Валери Петров? Ами Талев? Ами Дамян Дамянов? Ами "Кой чука в този късен час? Аз чукам, каза Финтли..."? Веригата става безкрайна. Още колко ли ще се сетят да ми напомнят, че не съм ги споменал в момента в който вече съм натиснал бутона "Публикувай"? И все пак моята настолна книга е друга. Една малка детска книжка за възрастни, мъдростта на която разбираш едва когато пораснеш, и то само ако си запазил в себе си детето. Една малка книжка, която децата още, а възрастните вече не разбират: Малкия принц