Стоя безмълвно на скалата Оглеждам се… Във морските вълни, Ндавесва се над мене сянка, Но си отива… Щом извърна аз очи! Каде си тръгнал? Пак ли бягаш? Защо крадеш от моя сън? Нима е страшно да погледнеш, Очи изпълнени със скръб Нима е страшно да докосваш, Трепереща от страх ръка И да целуваш устни Със нежност, а не със страх и самота. Върви си… Ти си само сянка, Един безличен силует Ще търся образа ти нежен В лицето на човек. Za niako koito tarsia....