"Юкико спеше и се опиваше от съня за Киото, в който тя стоеше пред гроба на баща си, и може би защото денят бе тъй прекрасен, баща и не беше мъртъв. Не беше жив, но не беше и мъртъв в съня за японската есен и топлия ръмеж. Баща и беше като мъркаща сянка на котка. Той се намираше в някакво мъркащо пространство, което не беше нито живот, нито смърт. На Юкико също и се щеше да замърка, за да му отговори, но е можеше, защото беше жива, затова само се радваше на неговото присъствие." Е, как определяте това?