Това, по което Арджия се различава от другите градове, е, че вместо въздух има пръст. Улиците и са напълно затрупани, стаите са пълни с глина по таваните, на стълбите се опират други, преобърнати стълби, над покривите на къщите лежат пластове скален насип, като облачно небе. Дали жителите могат да се движат из града, разширявайки подземните ходове на червеите и пукнатините, образувани от корените- не знаем; влагата просмуква телата и им оставя малко сили, а толкова е тъмно, че им е по-удобно да стоят неподвижни и излегнати. Отгоре нищо не се вижда от Арджия. Някои казват: "Там долу е", и трябва да им се вярва. Месността е пуста, но нощем, ако човек постави ухо на земята, понякога чува да се затръшва врата. / П.П. за ex-Pesho- продължавай да превеждаш- аз много ги подбирам- като ги прочетеш-ще разбереш как/