Не знам за "Дзен...", защото аз стигнах точно до Втора част и нататък се отказах, мисля,че най-вече тези безкрайни обяснения за моторите ме отказаха, пък и еднообразието на действието "пътуване с мотор" между размишленията и сега още ми вдъхват мигновен сън вечер, когато се чудя какво да почета...Но "Лайла" е много силна книга. Чела съм я преди доста време - 3-4 години, но ми е останал хубав спомен, който на моменти се появява като позабравен вкус на някакво качествено и рядко вино... Не, че се четеше лесно,не. Обаче си заслужава - много хубави бяха размислите за лудите... и разни други неща.А краят беше страхотен и само заради него, не съжалявах, че се преборих с книгата, но то си беше истинска борба. Пък, Сийке, не се притеснявай! Аз например не мога да чета Хенри Милър, който също се води някак си "култов", но какво от това...